Всяка работеща механична система генерира звукови вълни от вибрацииите на отделните й механизми и устройства при тяхното, движение, триене, удряне и т.н. Затова шумът е неизбежен и при работа на ветроагрегатите. Но при тях, освен механичния шум, има и допълнителен - аеродинамичен, причинен от въртенето, вибрациите, триенето и другите видове взаимодействия на роторните лопати с обтичащия ги въздушен поток. Този шум зависи главно от оборотите на ротора и от начините на аеродинамичното му управление. Тук няма да се спираме подробно на всички шумогенериращи фактори. Като илюстратевен пример ще посочим, че при роторните лопати с променлива стъпка, шумът е по-слаб в диапазоните на вятърна скорост до 12-13 m/s, а при тези с фиксирана стъпка е по-силен.

Съвременните мегаватови турбини, при номиналната си мощност, се въртят със сравнително ниски обороти (10-30 оборота в минута) и генерират шум с интезивност от 100 и повече децибели. Той, на разстояние 200-400 метра, спада до около 40-60 децибела, а на 400-600 метра е под 40-15 децибела. По-маломощните турбини са по-малко шумни. При тях посочените разстояния са много по-малки. Точна оценка на щумовите полета се прави за всяко конкретно място, тъй като характерът на ландшафта, топографският профил и вида на застрояването имат съществено значение при разпространяването на генерирания шум от ветротурбините. Затова, когато инвеститорът прецени, че се налага, оценка за шумност, то тя се включва още в прединвестиционния проект, защото нормите за шум у нас са задължителни. Така ще се избегне неподходящия избор на места за ветрогенераторите, още на стартовия етап от проектирането.

Двугенераторните турбоагрегати са по-ниско шумни, когато работят с малкия си електрогенератор. За нашите условия, това става през повече от половината работно време на агрегата в годишен план. Двускоростните машини също излъчват по-нисък шум в определени режими на работа.

Производителите на ветрогенератори, напоследък, дават данни за разпространението на шума около турбините. Но те често разглеждат шумовото поле като кръгово около агрегата. Всъщност шумът от подветрената страна се възприема като по-слаб и се разпространява на по-късо разстояние. А в противоположната посока е обратно. Затова планиметричната диаграма на шумовото поле зависи и от посоката на вятъра и в общия случай не е кръгова, а по-скоро с елиптични изошумови линии. Турбината е в единия от фокусите на елипсата.

При ветропарковете има възможност да се редуцира шумът при подходяща конфигурация на разположението на турбините и в зависимост от посоките на въртене на роторите им.

От гледната точка на енергийната ефективност на агрегатите, шумът представлява и загуба на ветрова енергия. Затова, ако турбината работи по-тихо, това често означава, че енергийната й ефективност е по-добра. Най-малко шум генерират двуроторните ветроагрегаги, Техните ротори се въртят във взаимно противополжни посоки. Затова генерираните от тях шумови полета частично се неутрализират, което намалява и излъчваният шум при работата им при еднакви ветроусловия, сравнени с еднороторни агрегати със същата мощност. Не само заради по-ниският шум, но и поради по-доброто аеродинамично взаимодействие на двата близко разположени ротора, общатата им ефективност се увеличава  с 25-40%, спрямо еднороторните турбини. Ефективността е относително по-висока при по-ниски ветроскорости.