Актуално съобщение вижте тук !!!

Ветроенергиен бизнес  у нас  

Българската вятърна енергетика е в зората на своето развитие.  Използването на енергията на вятъра за енергийна комерсиализация е перспективен и печеливш бизнес. У нас някои ценови и други законови условия за производство на електричеството, произведено от вятъра, се доближават до европейските стандарти, а земите за ветрогенераторите са многократно по-евтини, отколкото тези, на които са построени генераторите в Дания, Германия, Гърция,  Великобритания и т.н.. Енергийната ни инфраструктура, макар и вече остаряла, е сравнително добре развита. И тъй като в инвестицията влиза и земята, или правото за дълготрайното й ползване, то като цяло ветроенергетиката у нас е доходен бизнес, независимо, че ветровите условия общо за цялата територия на страната не са така благоприятни, както в споменатите по-горе държави. Тъкмо затова е наложително детайлно предварително проучване, анализ  и инвестиционна оценка за всеки ветропроект и то още в началната му фаза, преди да са направени каквито и да било разходи за него. Примерен обхват на такова проучване е описан тук. 

За реализацията на висока печалба от безплатната ветрова енергия много допринасят шест нови съществени моменти в нормативните условия:

1. От 2003 година изкупната цена е вече 12 ст. без ДДС за киловатчас ветроелектроенергия и ще продължава да расте с ръста на цените на дребно. По закон е предвидено, че изкупната цена не може да бъде по-ниска от 80% от цената на дребно за бита. През 2006 година изкупната цена бе повишщена до 17.5 ст. без ДДС за киловатчас, което даде нови силен тласък на ветроенергийния бизнес.

2. За всеки произведен киловатчас от възобновяем енергиен източник ще се издава зелен сертификат, който ще се продава, независимо това на кого се доставя ветроелектроенергията. Печалбата от предвидените зелени сертифика е равна на приходите от цената им, защото за тях не се правят разходи. Всички разходи влизат в себестойността на  електроенергията. Повече за зелените сертификати и другите механизми за парични стимули вижте тук.

3. Съществена преференция за ветроенергийния бизнес е законовото задължение на НЕК да изкупува 100% произведената вятърна еленергия.

4. Законово задължение на НЕК е да изгражда или да заплаща изграждането на необходимата присъединителна мрежа до мястото на ветренергийното съоръжение.

5. Всички инвестиции за ветроенергетика, независимо дали става въпрос за свързани към националната електроенергийна система ветроагрегати или не, се признават за фирмен разход. Това означава, че те счетоводно се признават за разходи два пъти (или стойността на придобиване се признава за разход 200%). Първият път - като инвестиция - 100%. И втори път - чрез ежегодните данъчно признати амортизации, които в годините набират още 100%. Това е важно за ветроенергийния бизнес, защото ветрогенераторите работят автоматично, те нямат постоянен персонал и нямат разходи за гориво, поради което приходите от продажби на ток и зелени сертификати са много големи и ако не се отчитат двойно разходите за инвестиция, ще се получават големи печалби, от които ще се плащат високи данъци. От този начин на счетоводно отчитане следва, че законната чиста печалба от инвестицията във ветроенергетика е най-малко два пъти по-голяма от направените капиталови разходи.

6. Преференциалното изкупуване на ветроелектроенергията, по твърда цена, от НЕК дава възможност на производителите на ветроелектричество гъвкаво да планират своята консумация на ток (ако имат такава), така че да се възползват от тарифните намаления на НЕК за нощна енергия, например.

Посочените шест предимства не изчерпват всички такива за ветроенергийния бизнес у нас. Тези предимства са устойчиви и е малко вероятно да бъдат напълно или частично отменени, поради това, че са част от една международна система на стимули, в която България участва като страна, подписала Протокола от Киото и като бъдещ член на ЕС, където отдавна има по-големи преференции от шестте изброени по-горе. Това гарантира устойчивото покачване на стимулите за вятърната енергетика в България.

Тенденцията за повишаване на цената на енергията, у нас и глобално, не се очаква да се обърне. Всички знаем, че нашата енергетика е зависима от голям процент внос на първични енергоизточници. Цената на еленергията ще нараства, дори и след влизането ни в ЕС, заради милиардите, необходими за погребването на затворените реактори в АЕЦ, за които стана ясно, че няма да получим достатъчни компенсации от ЕС.

През последните години енергийни инвеститори се насочиха към използването на водните ресурси у нас, чиято експлоатация законово също се стимулира. Принципната разлика с ВЕЦ е, че началните инвестиции са много по-високи при водните централи и тяхното изграждане е свързано с много сериозни проблеми като например за регулираното многоцелево използване на водите, каквото при вятърната енергетика няма, както не се плаща и водно право и не се изграждат никакви спомагателни съоръжения като деривации, язовири и т.н..

Изкупните тарифи за  електронергията, произведена от вятърни генератори от 2007 година са две. За нискоефективните ветрогенератори тя е 175 лева за MWh, а за високо ефективните тя е 156 лева за MWh. Критерият за ефективност са пълните   ефективни работни годишни часове, които се изчисляват като произведеното количество енергия годишно се раздели на  инсталираната активна мощност на ветрогенератора. Ако след делението се получи над 2250 часа, то  в сила е тарифата за ефективна електроцентрала и обратно.